~ Не търсете себе си в ума  Струва ми се,

~ Не търсете себе си в ума 

Струва ми се, че имам още доста да науча за метода, по които работи моят разум, преди да мога въобще да напредна към цялостно осъзнаване или духовно прояснение.

Не, не е по този начин. Проблемите на мозъка не могат да бъдат позволени на нивото на мозъка. След като сте проумели главния проблем, няма съвсем нищо друго, което да се постанова да научите или разберете. Изучаването на сложността на мозъка може да ви направи добър психолог, само че няма да ви води оттатък него, също както проучването на лудостта не е задоволително за основаването на разумност. Вече сте разбрали главния механизъм на несъзнателното положение: себеотъждествяване с мозъка, който основава подправена идентичност - его, сурогат на вашето същинско „ аз “, чиито корени са в Битието. Ставате „ клонка, отрязана от лозата “, както се показва Христос.

Нуждите на егото нямат край. То се усеща уязвимо и застрашено, по тази причина живее в положение на боязън и недостиг. След като към този момент знаете механизма на главния проблем, няма потребност да изследвате безбройните му проявления, да превръщате това в комплициран персонален проблем. Егото, несъмнено, обича това. То постоянно търси нещо, към което да се закачи, с цел да поддържа и укрепва илюзорната визия за „ аза “, по тази причина на драго сърце ще се закачи за проблемите ви. Така при доста хора огромната част от себеусещането е тясно обвързвана с проблемите им. В подобен случай последното, което те желаят, е да се освободят от тях - това би означавало да изгубят себе си. Напълно допустима е забележителна несъзнателна инвестиция на егото в болката и страданието.

И по този начин, откакто приемете, че корените на несъзнанието са в отъждествяването с мозъка, което, несъмнено, включва и страстите, вие се измъквате от него. Заменяте го с наличие. Когато присъствате, можете да оставите мозъка да си работи, без да се забърквате с него. Той самият не е нездравословен. Умът е превъзходен инструмент. Нездравото идва тогава, когато търсите себе си в мозъка и го смесвате със себе си. Тогава той става его-ум и завладява целия ви живот.

~ Сложете завършек на заблудата „ Време “ 

Изглежда съвсем невероятно да прекъснем отъждествяването си с мозъка. Всички сме потопени в него. Как да научиш риба да лети? Ето къде е ключът: завършек на заблудата „ време “. Времето и мозъкът са неотделими. Отнемете на мозъка времето и той ще спре - в случай че не решите да го употребявате.

Да се отъждествявате с мозъка си значи да попаднете в клопката на времето - натрапчивата нужда да живеете извънредно посредством паметта и упованието. Това ви ангажира непрестанно с предишното и бъдещето и насилствено признавате и приемате настоящия миг. Причината за тази натрапчива нужда е, че предишното ви дава идентичност, а бъдещето носи обещанието за избавление, за себеосъществяване в каквато и да е форма. И едното, и другото е заблуда.

Но по какъв начин бихме функционирали на този свят без възприятие за време? Вече няма да има цели, към които да се стремим. Дори няма да знам кой съм, тъй като предишното ме прави това, което съм през днешния ден. Аз мисля, че времето е нещо доста скъпо и би трябвало да се научим да го използваме умно, а не да го пилеем.

Времето въобще не е скъпо, тъй като е заблуда. Това, което възприемате като скъпо, не е бремето, а единствената точка, която е отвън него: Настоящето. То в действителност е скъпо. Колкото повече се съсредоточавате върху времето - предишното и бъдещето, - толкоз повече изпускате от взор Настоящето, най-ценното нещо, което съществува.

Защо е най-ценно ли? Първо, тъй като друго с изключение на него няма. То е всичко. Вечното настояще е пространството, в което се разпростира целият Ви живот, единственият фактор, който остава неизменим. Животът е в този момент. Никога не е имало време, когато животът ви да не е бил в този момент, няма и да има. Второ, Настоящето е единствената точка, която може да ви води оттатък тесните граници на мозъка. То е единствената точка на достъп към безвремието и безформието на Битието.

~ Няма нищо отвън сегашното

Миналото и бъдещето не са ли също толкоз действителни, от време на време даже по-реални от сегашното? В последна сметка предишното опредат кои сме, както и това по какъв начин възприемеше и какво държание следваме в сегашното. Бъдещите ни цели дефинират какви дейности подхващаме в сегашното.

Още не сте схванали същността на това, което споделям, тъй като се пробвате да го разберете с мозъка си. Умът не може да го проумее. Само вие можете. Моля ви, просто слушайте.

Случвало ли се е в миналото да изпитате, извършите, помислите или почувствате нещо отвън Настоящето? Мислите ли, че това ще се случи в миналото? Възможно ли е нещо да се случи или да бъде отвън Настоящето? Отговорът е явен, нали?

Никога нищо не се е случвало в предишното, то се е случвало в Настоящето.

Никога нищо няма да се случи в бъдещето, то ще се случи в Настоящето.

Това, което смятате за минало, е диря в паметта от тогавашно Настояще, съхранена от мозъка. Когато си спомняте предишното, вие реактивирате диря в паметта - в Настоящето. Бъдещето е мислено Настояще, проекция на мозъка. Когато то настъпи, настава като Настояще. Когато мислите за бъдещето, мислите в този момент. Очевидно предишното и бъдещето нямат своя лична действителност. Както луната няма лична светлина, а единствено може да отразява светлината на слънцето, по този начин и бъдещето и предишното са единствено неясно отражение на светлината, силата и действителността на безконечното настоящо. Тяхната действителност е взета назаем от Настоящето.

Същността на това, което споделям тук, не може да бъде разбрана от мозъка. В момента, в който го проумеете, се получава изместване на съзнанието от мозъка към Битието, от бремето към наличието, Изведнъж всичко става живо, пръскащо сила, излъчващо Битие.

Из: „ Силата на сегашното “, Екхарт Толе, изд. „ Кибеа “, 2008 година
Снимка: eckharttolle.com